include_once("common_lab_header.php");
Excerpt for Английска Каламбуриада (преводи на английски хумористични стихове, нонсенси и каламбури) by , available in its entirety at Smashwords







АНГЛИЙСКА КАЛАМБУРИАДА
(преводи на английски
хумористични стихове,
нонсенси и каламбури)



[ Това са преводи от английски на най-различни хумористични стихове, нонсенси, каламбури, и лимрици на български, по усмотрение на автора; плюс това са приведени и оригиналите на английските стихове, както и малко трудно преводими нещица в оригинал. ]





Copyright Христо МИРСКИ, 2008



— — — — —



To John Doe dedicated



— — — — —



СЪДЪРЖАНИЕ



Предговор

Първа тетрадка

Според източниците от:

1. “A Choice of Comic and curious verse”

2. Някои класически лимрици

3. “The Penguin Book Of American Verse”

Втора тетрадка

Според източниците от:

1. “The Norton Book Of Light Verse”

2. “A Treasury of Laughter”

3. “A Subtreasury of American Humor”



Appendix І: Sources For Translations For The First Notebook

Appendix ІІ: Sources For Translations For The Second Notebook

Appendix ІХ: Some Funny Things In English From Everywhere



— — — — —



ПРЕДГОВОР





— — — — —



Е, предговор е малко силно казано, това са просто няколко забележки от преводача, които е хубаво да ги има някъде.

Първото нещо е, че това не е систематичен превод на която и да било книга със английски стихове, а нещо “клъвнато” от тук и от там, което ми се е показало интересно. Така че от това следва и второто, а именно, че това е мой подбор на най-интересните английски и/или американски хумористични стихове, които съм срещал из нашите библиотеки. Е, разбира се, “най” е относително понятие, а и моя филтър сигурно е спорен за мнозина, но след като това не са предварително поръчани преводи, а неща правени основно за удоволствие, или for fun според англичаните, или per il mio diletto на италиански (откъдето се дава и думата дилетант, т.е. тъкмо човек като мен, който се развлича, или “дилетира”-забавя, съответно забавлява), то се надявам, че читателите няма да ме съдят особено строго (ами и те ще си правят кефа като ги четат). Понеже, и това може да се счита за трета забележка, какво друго да прави човек на този свят освен да си гледа кефа? Което, по-сериозно погледнато ще рече, че дилетантизма не е нещо лошо, и във всички случаи той е различен от масовата “култура”, където се работи по поръчка.

Ами това е: личен подбор, откъдето падне, и превеждано за удоволствие (където пък нашата дума, между другото, тръгва не от забавяне или … диверсии-развлечения, ами от, хъм, доенето, удой на руски, или от риболова, понеже нашата въдица за тях е удочка, но това не е само славянско виждане, а тръгва някъде от санскрита). Ако случайно вкусовете ни съвпаднат то нещата би трябвало да Ви харесат; ако ли не — ами, подарете книгата на някого, който или (пак случайно) може да я хареса, или, в противен случай той да я даде на някого.

Е, не е съвсем изключено някой да вземе и да си възпитава вкусовете, като се учи от някои западни образци, защото нашите вкусове са бая вулгарни, ще Ви кажа (макар че тя, вулгарността, не е непременно лоша, тя е просто, ами вулгарна или народна, така както, пак между другото, обикновените … дроби по целия Запад се наричат “вулгарни”, т.е. vulgar fractions на английски). Вулгарността се шири по целия свят, докато хумора е нещо фино, то е sense-чувство (или поне това, което тук е отбрано, е такова). Е, ако човек няма особено голям сенс-есенс, то той (а, разбира се, и тя) замества хумора с нещо неприлично, което деяние е брилянтно изказано в една руска частушка, която не мога да се въздържа да не споделя тук (което не значи, че ще се въздържа, но след като в българския още се използува двойното отрицание за усилване на смисъла, то и аз ще си позволя да го използувам), още повече, че руския език вече се позабравя у нас (та, дано, си го припомните, или погледнете в някой речник, ако не разберете някоя дума). Та частушката гласи:



Мимо тёщиного дома

я без шуток не хожу:

то ей х## в окошко суну,

то ей жопку покажу.



Да-а, и датите са за справка, иначе събирането на нещата е твърде разтегнато във времето, и книгата се поддържа все отворена за нови включвания, така че и датата отдолу не е крайна (нито начална), а ознаменува момента на отделяне на тези преводи от друга по-голяма книга. Освен това потърсете и другите Каламбуриади (“Немска К.” пак от преводи, но от немски, както и “Пъстра К.” от авторски хумористични стихове).



2008 Христо МИРСКИ

П.П. 2018. Е, книгата отдавна вече е затворена.



— — — — —



ПЪРВА ТЕТРАДКА



От

1. “A Choice of comic and curious verse”, edited by J.M. Cohen, Penguin Books, 1975, превод 1996;

2. Някои класически лимрици (от различни места), превод 1998;

3. “The Penguin Book Of American Verse”, ed. by Geoffrey Moore, превод 1998.



— — — — —



[От 1. “A Choice of comic and curious verse” ...]



Всяко зло за добро

Един приятел мой, оженен за жена

капризна, сподели ми своята беда:

— Жената ме направо подлудява!

Отвърнах аз: “Не е добре тогава”.

— Не е чак толкоз зле, защото с таз’ змия

получих аз пари и къща и земя.

— Това е чудно! — казах аз.

— О, не съвсем, че във лош час

аз скарах се със баджанака

и на съда ме той прецака,

така че аз съвсем бях разорен

и не останаха пари във мен.



— Това, наистина, е зле!

— Донякъде пък, бе добре,

защото спогодих се с него аз така:

за осем’сет овце му дадох къщата,

а пък овцете бяха тлъсти, бели.

— Ами, добре! Злините май са спрели?

— О, не съвсем! Тогаз се разболяха

овцете ми и всичките измряха.

— Беда! — аз казах, но сгреших.

— О, не! — отвърна той — реших

да претопя на мас

лойта им тлъста аз,

затуй във каца дъбова я сложих

(печалбата за зимата отложих).



— Туй по-добре е от преди!

— О, не съвсем. Послушай ти:

момент случи се неприятен,

защото момък непохватен

накарах да топи мастта,

така че някаква искра

от огъня в мастта попада

и лумва цялата фасада

на къщата като кибрит!

— О, боже! — казах с тъжен вид.

— Но всяко зло — отвърна той — е за добро:

жената изгоря със къщата ведно!



Анонимно



Предписанието на лекаря

Съпруга, разтревожена горката

да не пропусне нещо във кревата,

попита лекаря дали нощта

е по-добра за секс от сутринта.



— По здравословно сутрин е — понятно

той обясни, — а вечерта — приятно.

— Разбрах, — отвърна тя — докат’ съм млада:

за здраве — сутрин, вечер — за наслада.



Анонимно



Бедата не идва сама

Правейки сандвичи наш’та слугиня

падна в камината и тъй погина;

и за да станат нещата трагични

сандвича също в жарта се капична.



Милостивият

Падна Били, цял във нови дрешки,

в огъня и изгоря без грешка;

застудя, но с`ърце ми не дава

да разръчкам пустата жарава.



Хари Грахам, двете



Детска невинност

Сивата мечка, тя всичко яде,

ето погълна невинно дете;

но на детето сега не му пука —

то е на сивата мечка в търбуха.



А. Е. Хаусман



* * *

Обичам да ям сирене със мед

и при това окото ми не трепва.

Така вкусът не е съвсем наред,

но пък към ножа то добре прилепва.



Анонимно



За жената тренираща салто

Какво видях, какво видях!

Черта и точка аз съзрях,

което, със въображение,

е точно знак за удивление.



Анонимно



За всеобщите избори

Отпадна ти, о власт на привилегии

(със спътници: шампанско, карти и жени)

и демокрация цари на тоз престол

(съпътствана с жени, хазарт и алкохол).



Хилеър Белок



За девичеството

Нима до днес не сте видяли

зелена клонка как се жали

в огнището и как фъсти,

докато се възпламени?



Отпървом девата, горката,

опъва се така в кревата,

а опитната дама, знам,

пращи, искри, гори със плам.



Джон Уилмот, Граф Рочестер



Ирландското прасе

В тиха ноемврийска вечер,

изрядно пийнал и пелтечещ,

кръстосвах улиците с клатеща походка,

но при поредната прозявка

се проснах в пътната канавка,

след туй едно прасе при мене легна кротко.



Тъй, проснат в пътната канавка,

на ум проклинах таз гощавка,

когато спря при мен девойка и продума:

“Човекът лесно се познава —

с кого се води, такъв става!”

Тогаз прасето стана и тръгна по друма.



Жената

Жената книга е, защо да крия,

по-предпочитана без подвързия,

затуй мъжете често по света

с наслада явна учат през нощта.



Анонимни



* * *

Да се ожениш или не — съвет от мен:

живей като баща си — цял живот ерген!



* * *

Слабости много мъжете показват,

слабости две за жените разправят:

никога нищо добро те не казват,

никога нищо добро те не правят.



* * *

Защо все търсиш повода красив

за пиене, ами не разбереш:

ако не пиеш докато си жив,

то как ще пиеш ти като умреш?




Purchase this book or download sample versions for your ebook reader.
(Pages 1-12 show above.)